Катедрата „Мениджмънт и история на спорта” е една от образователните структури на Академията, която има важно значение и принос в издигане авторитета на НСА „Васил Левски” още самото й създаване до днес благодарение на многостранната научна, педагогическа, обществено-културна и управленска дейност на преподавателите през годините. В катедрата се осъществява обучението по специалността „Спортен мениджмънт” и преподаването на дисциплините „Мениджмънт на спорта”, „История на физическото възпитание и спорта”, „Олимпизъм и олимпийско движение”. Допълнително се преподават специализирани и различни актуални теми свързани с развитието на съвременния спорт и физическо възпитание: „Спортът в Европейската общност“, „Доброволчество в спорта“, „Спортно право“, „Мениджмънт на спорта за всички“ в бакалавърската и магистърска степен.
     Целите на обучението по тези предмети отговарят на общата стратегия за подготовка на специалисти: овладяване на широк кръг познания, изграждане на професионални качества и умения за работа в социално-икономическите аспекти на спорта, развитие на педагогическите способности на студентите. Формите на обучение са разнообразни: практикуми, семинари, дискусии, самостоятелни проучвания, посещения на институции, организации, музеи, организация на прояви и мн. др.
     Важно признание за авторитета на катедрата е и интересът към магистърските програми „Спортен мениджмънт“ „Олимпизъм и спорт“. Положително е, че редица завършили магистри в програма се насочват към докторантура. Отделно интерес към докторантурата по мениджмънт демонстрираха и редица чуждестранни граждани – от Турция, Италия, Албания и Казахстан.
        Програмата привлича интереса на много известни имена в спорта, а също така и предоставя отлични възможности за реализация в други области. Примери в това отношение са завършилите: Мария Гроздева, Йордан Йовчев, Николай Бухалов, Димитър Бербатов, Станимира Петрова, Петър Алексиев, Елена Арсова, Александър Козовски, Стелиян Попчев, Детелин Далаклиев, Райчо Райчев, Росица Коцева и мн. др.

       Катедрата се утвърждава като естествен национален научен и методически център по проблемите на спортния мениджмънт, Олимпизма и олимпийското движение, както и по въпросите на историята на спорта. Това се обезпечава с провеждането на широк кръг изследвания, организиране на национални и международни научни форуми, обучение на докторанти, участие в дейността на държавни институции, обществени и спортни структури.

      Членовете на катедрата имат широк спектър от отговорности свързани с дейността на НСА в ръководството на центровете за следдипломна квалификация, атестационната комисия, кариерния център, центъра по доброволчество, историческия архив на Академията и др.

     Дейността на катедрата обхваща всички академични форми на изяви: разработка на учебни програми и материали, развитие на научно-изследователска дейност, осъществяване на сътрудничество с институции и обществени организации, културна и обществена дейност, педагогически дейности насочени към пълноценната подготовка и реализация на студентите от Академията.

        Скромен принос на катедрата към културата и авторитета на НСА „Васил Левски“ е инициативата през 2012 г. за утвърждаване на 15 ноември като Ден на Академията - най-значимото академично тържество, на което всяка година се отбелязват постиженията на нашия университет и се изявяват заслугите на достойните преподаватели и студенти.

       Една от най-ценните атестации за работата на катедрата е свързана с успехите постигнати в работата със студентите. Традиционно и в двата сектора се полагат постоянно усилия за приобщаване и участие на студентите в педагогическия процес и научно изследователската дейност. Не случайно именно на катедрата е поверена доброволческата дейност в Академията, която се ръководи от доц. Георги Драганов. Важна насока за работа със студентите е свързана с развитието на студентския олимпийски клуб в НСА създаден през 1985 г., провеждането на различни студентски и иницативи, каквито са ученическите игри в чест на Швейцарските учители, творческите проекти „Народни игри“, „Хайдути“ ръководени от гл.ас. Емилия Витанова.

ИСТОРИЧЕСКО РАЗВИТИЕ

       Катедра „Мениджмънт и история на спорта“ е една от малките катедри в НСА „Васил Левски“ с числен състав от 9 преподаватели: 2 професори, 4 доценти и 3 главни асистенти, но с традиционно активно участие във всички дейности на Академията. Тя се изгражда като самостоятелна научна и образователна структура на НСА през 1942 г. съобразно закона за ДВУТВ, с наименование „Организация на телесното възпитание“ с ръководител изтъкнатия спортен деятел и ръководител проф. Георги Караиванов- първия ректор1 на Академията и възпитаник на Немското висше училище за телесно възпитание - Берлин.

       След обществено политическите промени в страната през 1944 г. настъпват цялостни реформи в ДВУТВ, които определят нов статут на висшето училище по съветски образец, преструктуриране на катедрите и подмяна на преподавателския състав в съответствие с изискванията за политическа и идеологическа лоялност към новата власт. Процесът на концептуално и административно преустройство завършва със създаване на катедра „История и организация на физическата култура” през 1949 с водещ преподавател доц. Васил Цонков, възпитаник на унгарското Висше училище за телесно възпитание, който от 1947 г., преподава „история на телесното възпитание“ и „организация на физкултурното движение“ в общ хорариум.

     Съобразно конкретните възможности на ВИФ и стандартите на висшето образование в България, в катедрата се налага присъединяването на преподаватели в различни периоди на дисциплини като водни спортове, ски, туризъм и алпинизъм, чужди езици, педагогика, социология без това да има трайно значение и традиции в нейната дейност. Трайно значение за утвърждаване на катедрата в Академията има развитието и сътрудничеството между двете основни подразделения(сектори) мениджмънт, история на физическото възпитание и олимпизъм.

       Значителни са ангажиментите на специалистите от катедрата в управлението на НСА. Проф. Васил Цонков и проф. Наталия Петрова са заместник-ректори, а доц. Донев и проф. Калайков – декани на Учителски факултет през различните мандати. Днес проф. Бисер Цолов оглавява успешно центъра за Следдипломна квалификация – една от много важните образователни структури на Академията, а доц. Георги Драганов – центъра по доброволчество. Проф. Лозан Митев е председател на Общото събрание на Академията, а доц. Иван Сандански е председател на Общото събрание на треньорски факултет.

Ръководители на катедрата

  • 1942 г. проф. Георги Караиванов

  • 1949 г. доц. Васил Цонков

  • 1958 г. доц. Анна Мирчева

  • 1961 г. проф. Васил Цонков

  • 1977 г. доц. Наталия Петрова

  • 1989 г. доц. Димитър Донев

  • 1994 г. доц. Йордан Калайков

  • 1995 г. доц. Райна Бърдарева

  • 1999 г. доц. Цветко Цветков

  • 2003 г. проф. Йордан Калайков

  • 2008 г. проф. Бисер Цолов

  • 2020 г. проф. Лозан Митев

Преподаватели в сектор „Мениджмънт на спорта“, които през годините са оставили значими следи и принос за развитието на специалността са: доц. Стефан Бобев, проф. Йордан Калайков, проф. Петър Банков, проф. Цветко Цветков, доц. Димитър Донев, гл.ас. Васил Гиргинов. В сектор „История на физическото възпитание и спорта“ своя принос имат преподавателите проф. Наталия Петрова, доц. Марко Дамянов, проф. Райна Бърдарева, доц. Марина Гевренова.

Образователна дейност


      В катедра „Мениджмънт и история на спорта“ се преподават следните дисциплини: мениджмънт на спорта, история на физическото възпитание и спорта, олимпизъм и олимпийско движение. Тези дисциплини се изучават от създаването на Академията, което ги определя като основополагащи дисциплини в подготовката на спортните специалисти.

     Важната роля на мениджмънта в подготовката на специалисти се определя още в текста от Закона за ДВУТВ приет в края на 1941 г., където конкретно се посочват следните задължителни предмети в рамките на дисциплината „Организация на телесното възпитание“: „Съвременна организация на телесното възпитание в света“, „Законодателство във връзка с организациите за телесно възпитание“, „Правилознание“, „Познания по организиране на станове, летовища, детски игрища, излети, събори, състезания и др.“, „Строеж и уредба на места за упражняване, пособия за телесни упражнения“ в рамките на 4 семестъра.

      Първоначално дисциплината „история на телесното възпитание“ се изучава в рамките на 2 семестъра. Тя се преподава в катедра „Телесно възпитание” ръководена от доц. Борислав Йорданов -първият специалист с висше спортно образование в България и значим спортен деятел. Той издава първия академичен труд „Същност на телесното възпитание“, в който цял раздел е посветен на историята на спорта и системите за телесно възпитание в света. Преподаването по история на телесното възпитание е възложено на видния спортен журналист Александър Дякович, деец на Българската национална спортна федерация.

       След политическите промени през 1944 г. се възприема учебната програма и съдържание на обучението в съответствие със съветските институти за физкултура, където двете дисциплини се преподават в една учебна програма.

     Съобразно нуждите на разрастващото се спортно движение у нас в началото на 50те години, важно значение придобива дисциплината „Организация на физическата култура“ поради огромната необходимост от подготовка на нов тип ръководни специалисти в изграждащата се спортна система в България. През 1953 г. се създава специалността „Организация на физическата култура” за подготовка на спортни ръководители за организациите и държавните институции. От тогава в учебната програма се въвеждат студентските управленски практики и стажове по организация и управление на физическата култура, които се провеждат в цялата страна, които и до днес са важен елемент от облика на съвременния спортен специалист.

       Това довежда до отделянето на обучението в две самостоятелни дисциплини: история и организация на физическата култура. За подобряване на обучението на студентите в тези дисциплини, през 1951 г. в катедрата се назначават възпитаниците на ВИФ/Академията Наталия Петрова и Стефан Бобев, въвежда се и специализация по организация на физкултурата. Особеностите на образователната политика на училището през тези първи години налагат преподаването на двете дисциплини да става от всички преподаватели.  В стремежа за издигане на научното равнище на преподаване в катедрата от началото на 50-те години, въпреки големите материални трудности, се подготвят първите учебници, предимно преводни издания от съветската школа.

      С превръщането на ВИФ в национален център за спортна наука и подготовка на спортни специалисти в началото на 70те години на ХХ в. се извършва качествено развитие на учебните планове и програми за обучението по всички дисциплини съобразени с най-добрите програми в Европа, включително по история, организация и управление на физическата култура. Успоредно с това, значение за утвърждаване успеха и авторитета на дисциплините преподавани в катедрата има и равнището на квалификация на преподавателския състав.

      След политическите промени през 1989 г., в България се въвежда академична автономия след 1990 г., се извършва поредна реформа в образователната политика, чрез които се реформира обучението в областта на мениджмънта чрез по-задълбочена разработка на проблемите свързани с маркетинга, правно-икономическите аспекти на управлението в специфичните сфери на спорта. През 1991 г., по инициатива на проф. Калайков, се създава Висша школа за спортни мениджъри, която оказва силно влияние за въвеждането на нови методики и организация на обучението на спортните мениджъри в България. Българската школа в спортния мениджмънт печели авторитет и с въвеждането на магистърско обучение по тази специалност от 1997 г. Значително предизвикателство е създаването на нов тип съдържание, методология и организация на учебния процес, който да съответства на процесите на деидеологизация и приобщаване на образовалите програми по двете основни дисциплини към Европейските стандарти. Създават се изцяло нови учебни планове и програми, които от една страна запазват класическите традиции в обучението на Академията, като същевременно се възприемат нови методически и педагогически подходи, в преподаването. Въвеждат се нови методики на подготовка на студентите и по история на физическото възпитание и спорта основани на творческото начало, интегриране на компютърни технологии в обучението, интерактивния подход, разработка на методики и технологии за дистанционно обучение и др. В последните години много големи усилия и в двете направления на образователната дейност в катедрата се полагат за въвеждане на прагматични подходи и осъществяване на учебния процес в близост до социалната практика.

Научна дейност


     От началото на 50-те години катедрата развива интензивна научноизследователска дейност, особено в областта на историята и олимпийското движение, като се издават монографии, дисертации и стотици статии.

      По инициатива на проф. Цонков през 1951 г., след идеологическото „прочистване“ на институтската библиотека се създава катедрена библиотека, с което се спасяват ценни издания от първите години на Академията. С това се полага началото на катедрена библиотека, в която се пазят изключително ценни издания с историческа и културна стойност. През 1951 г. се поставя началото на научния кръжок по история на физическата култура, чиито традиции се пазят и до днес, като неговата дейност днес се осъвременява с разработката на научно практически проекти.

    От средата на 80те години катедрата ръководи научен проект на БСФС за началото на организирания спорт в България, през този период се създават теоретическите и организационни основи на школата по спортен мениджмънт от проф. Йордан Калайков.

    От средата на 60-те години на ХХ век катедрата развива много усилено международна научна дейност, предимно участия в световни научни форуми и организация на научни и обществени прояви, свързани с живота на ВИФ. По инициатива на ръководството на катедрата се провеждат заседания на ФИЕПС към ЮНЕСКО през 1975 г., Трета конференция на Балканското дружество по история на спорта(създадено през 1991 г. по инициатива на проф. Наталия Петрова), Пети световен конгрес по история на спорта през 1997 г., Третата Европейска конференция на Националните олимпийски академии в Европа през 2017 г. и др.

    След 1989 г. преподавателите от катедрата участват активно в международния научен обмен и дейности. Проф. Наталия Петрова става инициатор за създаването на Балканско дружество по история на физическото възпитание и спорта и на Международната асоциация по спортна история – ИСПЕШ.

    Особено значение за издигане авторитета на катедрата има създаването на Исторически архив на НСА „Васил Левски” през 1994 г. по инициатива на проф. Райна Бърдарева, който от 2008 г. става централизирана институция към структурата на НСА. В него се съхраняват ценни документи и материали свидетелстващи за развитието на Академията, архивите на ректорите на Академията, изтъкнати преподаватели и спортни деятели като проф. Наталия Петрова, проф. Васил Цонков, проф. Добромир Добрев, фондове и документи на отделни катедри.

Обществена дейност


    Много важна традиция в катедрата от нейното основаване е активното участие на преподавателите в спортното движение, в обществения и културен живот на страната. Първите преподаватели – проф. Георги Караиванов е дългогодишен деятел на спортния клуб „Атлетик и Слава 23“, доц. Борислав Йорданов е основател на Алпийския клуб в България, член на БОК и треньор на националния отбор по ски за Олимпийските игри 1936 г.

      Един от значителните приноси на катедрата за спорта в България е свързан възстановяването на музейното дело в областта на телесната култура у нас. През 1957 г. проф. Васил Цонков поема лично инициативата за създаването на Музей на физическата култура и спорта(днес Национален музей на спорта към министерството на младежта и спорта), който се основава през 1963 г. и е съставна част на катедрата до 1987 г.

     Преподавателите в катедрата традиционно вземат участие в ръководството на спортните организации. Проф. Цонков е член на ръководството на ВКФС (Върховен комитет за физкултура и спорт - държавна организация с ранг на министерство на спорта), проф. Наталия Петрова е член на БСФС( Български съюз за физкултура и спорт-наследник на ВКФС), Българския олимпийски комитет и дългогодишен деятел на Федерацията по художествена гимнастика – неин председател през 80-те години на ХХ в. През 1983 г. проф. Петрова е избрана за председател на Националната олимпийска академия на БОК. Проф. Петър Банков става зам.-председател на БСФС и оглавява развитието на масовия спорт, а Васил Гиргинов – съветник на председателя на БСФС Трендафил Мартински в края на 80-те години на ХХ в.

     В нашето съвремие тази политика за активно присъствие на нашите специалисти в обществените организации и държавни структури се развива устойчиво. Проф. Лозан Митев е председател на Националната олимпийска академия(НОА) на БОК и вицепрезидент на Европейската асоциация на НОА. Проф. Бисер Цолов е методически съветник на ФК ЦСКА, доц. Георги Драганов сътрудничи на комисията за децата, младежта и спорта към Народното събрание, гл. ас. Десислава Илиева е в управлението на Българската асоциация „Спорт за всички“, гл.ас. Емилия Витанова е член на съвета на НОА и на управителния съвет на БФ по хокей на трева.

      С подкрепата на катедрата през 1985 г. се създава Олимпийския клуб на студентите с достоен принос в развитието на Националната олимпийска академия и фактически е най-старата студентска организация днес в НСА. Една от оригиналните прояви, която е свързана с възпитаници на катедрата е организирането на чествания на НСА „Васил Левски“ в САЩ по повод 70 и 75 годишнината от Олимпийския клуб в Чикаго.

     Катедрата поддържа традиционно добри връзки и съвместна работа със специализирани научни институции и организации: Министерството на спорта, Българския олимпийски комитет, Международния съюз по спортна история, Европейската асоциация по спортен мениджмънт, Немския спортен университет в Кьолн, Столична община, национални спортни федерации, спортни клубове, водещи спортни компании  и др. От 1992 г. Васил Гиргинов влиза в управлението на ТАФИСА и дава началото на провеждането на Деня на предизвикателството в България.

     Една от особеностите е, че преподавателите по мениджмънт и история на спорта отделят изключително голямо внимание на работата със студенти и докторанти, които участват в изследователската работа на катедрата съобразно интересите и направленията на тяхната специализация. На това се дължи и голямото количество научни изследвания, дипломни работи и докторантури  в двете научни направления.

     Най-новите тенденции в развитието на катедрата са свързани с дейността и инициативите на ново поколение преподаватели по спортен мениджмънт във връзка с все по-интензивното развитие на специалността и нуждите на обществената практика. От средата на 90-те години са привлечени на работа в катедрата Бисер Цолов и Иван Сандански, а няколко години по-късно – Нина Делева, Георги Драганов и Иван Славчев, Десислава Илиева, Васил Димитров, Емилия Витанова, които са призвани да продължат традициите и стратегиите на развитие, създадени от първите преподаватели.

      Качествено нова насока в развитието на образователната политика на катедрата с иновативното въвеждане на дистанционно електронно обучение през 2016 г., по специалност „Спортен мениджмънт“. Опитът натрупат през годините дава възможност на катедрата да преодолее трудностите и предизвикателствата в образователната и научната дейност вследствие на КОВИД кризата започнала през 2020 г.

Материално технически възможности

     Катедрата разполага с два специализирани методически кабинета оборудвани със съвременни аудио-визуални и комуникационни системи за провеждане на учебния процес.  Учебният комплекс по история на физическото възпитание включва учебна зала, методически кабинет и читалня, които са в непосредствена близост с Историческия архив на НСА. 

     Катедрата разполага с богата историческа библиотека с над 10 000 тома книги, научно-исторически архив включващ ценни документи, предмети, видео носители, който е в процес на научна систематизация, и техническа апаратура за подпомагане образованието и научната дейност на студентите.